Петър Анастасов


anastasiia.blog.bg/izkustvo/2010/02/08/q...uot-v-plovdiv.488993


И този сняг ще мине,
невидим ще изчезне
в невидимите бездни
на идните години.

И само от картинки,
рисувани по памет,
наивно ще ни мамят
рисувани снежинки.

Но ти и аз едва ли
по памет ще се втурнем
в премеждията бурни
на чувствените хали.

Въздишката ти бяла
над преспите ще литне,
ще стопли някой скитник,
а ти ще зъзнеш в шала.

И аз ще зъзна в шала
с очи, за тебе слепи,
ще стопли чужди шепи
въздишката ми бяла.

Но може би това е
вълшебството, което
остава под небето
след всеки сняг нетраен...

Петър Анастасов

--------------------------------------------------------------------------------

Пътека

Пеньо Пенев

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.



Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.



Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!


Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!


Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!


Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.


Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!


Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.


Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!


... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Поздрав от мен...в един красив зимен ден... Дано ви накарам да се усмихнете!

Снежен танц...



Накара ме да забравя коя съм
понесе ме в танца с мисълта
изправи ме с погледа си и ме приласка
постави ме на твоята честота
Съхрани ме за минутата позната
изплувала ненадейно точно в мига
поклони ми се с грацията от Луната
и ето танцуваме с теб в снега
Извади ме от моята тъмница
напръска ме със снежна красота
настани ме като твоята кралица
и бликна любовта разстревожена
Изгря неволно моята усмивка
и забравих къде съм с теб сега
благодаря ти за снежната извивка
обичам да се смея сред снега
Снежинките милват, белотата ме усмихва
навяла е висока преспа през нощта
снажната ти осанка не ме изпуска
и ме завъртя в танца на снежната игра
и оттам изведнъж ни посипа
снежната покривка на любовта
и всичко около нас ни разсипа
останахме само ти и аз в снега.....

_________________
Кликни тук:

www.vbox7.com/play:b8785dbc&start=21


ПОЗДРАВИ НА ВСИЧКИ ВЛЮБЕНИ!!

Ех, Любов...за тебе е!


galinabg.blog.bg/politika/2010/02/13/eh-liubov-za-tebe-e.492704

А това!Според мен е толкова силно и вярно!
www.vbox7.com/play:608a2920&start=47